За Реджеб Кюпчю

РАЗГОВОР С БУРГАС

Аз отдавна щях да те
напусна
непременно щях да си
отида,
град Бургас,
завинаги от теб
Но изгубих много, много
време
Твоето море да убеждавам
в моя край със мен да
дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.
Не сполучих.
То не ме послуша.....

/Реджеб Кюпчю/

Реджеб Кюпчю не е роден в Бургас, но Бургас е родно място, както на неговата голяма любов и на синовете му, така и на големите му тъги, които са родили големите му радости.

Поетът е роден на 28.09.1934 г. в гр. Куклен, Пловдивска област. От 1956 г. живее и работи в Бургас.

Автор е на книгите „Въпросите продължават“/1962/, „Животът не е сън“/1956/, „Приятели мои, да тръгнем“/1967/. Носител е на наградата за поезия на град Бургас.

Негови стихове са превеждани на няколко европейски езика.

Реджеб Кюпчю почива преждевременно на 26.04.1976 година. Посмъртно е удостоен със званието  „Почетен гражданин“ на град Бургас.

Установяването на Кюпчю в Бургас след женитбата му с Джемиле, се явява като плодотворен творчески период в живота на поета. Тук той се запознава и твори заедно с поетите Христо Фотев, Илия Бурджев, Стойчо Гоцев, Недялко Йорданов, Димитър Велинов, Георги Райков.

Сякаш и днес звънтят стъклата по прозорците на сладкарница „Малина“ в Бургас от неговия смях, „който е дошъл да живее и да носи красота – оптимистичният му смях, човечният му смях, малко странният му смях.“

През един априлски ден той си отива завинаги, оставяйки след себе си род, оптимизъм и голямото си сърце, завещавайки в наследство на хората богатото си творчество.

Бургас го ценеше и обичаше, защото Реджеб не можеше да не бъде обичан – със своя необикновено изразителен смях, с детската си доверчива душа. Той беше поет до мозъка на костите си. Беше млад, едва 42-годишен – енергичен, рязък и сантиментален.

Поетът имаше свой път, който започваше от неопетнения светлинен извор на неговата душа. Той имаше свой път, дълъг път към доброто, хубавото и истината. Реджеб не искаше да върви по посочен път, по задължителен път. Той казваше „пътят е мой, когато сам го откривам“.

Реджеб живее. Той се ражда всяка пролет. Открита е неговата поезия за света. Той обичаше хората. Със стиховете си им носеше красота, живееше за тях. Поетът Реджеб Кюпчю е наша национална гордост.

Семейството на поета сега живее в Истанбул, но всяка година идват в България, за да посетят гроба на Кюпчю в Бургас.

Те идват в тази България, за която Реджеб Кюпчю писа:

БЪЛГАРИЙО

Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътища,
по които вървях
и вървя.
Като дете, когато прохождах,
паднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка –
следата ми от този миг
е тук,
на твоята земя.
Тъй както първата любов
и тази моя първа крачка
не се забравя,
не се забравя никога.
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
И сълзите ми са твои –
от радост или от тъга.
Моята майка,
моят баща,
които с ръцете си
съм спуснал в гроба,
лежат в земята ти,
Българийо.
Аз съм твой син
и мои са твоите пътища.